Национален форум за общински експерти по европейски проекти от общините дава възможност за диалог и обмен на добри практики

Националният форум за общинските експерти по европейски проекти се организира в изпълнение на проект „УСПЕХ - Умения, Синергия и Партньорства за Европейски Хоризонти“, финансиран от Програма "Техническа помощ" 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, по Договор № BG16RFTA001-1.007-0001-C01.

Форумът започна с представяне на обхвата, целите и предвидените дейности по проект „УСПЕХ“.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева акцентира върху четири основни цели: предвиждане на общински кадрови капацитет за подготовка и изпълнение на проекти; целенасочена специфична подкрепа за общините от Северна България; на възможности за обмен на добри практики между българските общини, както и между българските общини и местни власти от други страни държави на ЕС, включване на българските местни власти във формирането на европейските и национални политики и включването им в европейските инициативи и мрежи; голяма обществена информираност за приноса на ЕС на местно ниво.

Сдружението ще осигури конкретни услуги в четири направления:

- Стратегическо планиране – подкрепа за подготовка и изпълнение на общински програмни и стратегически документи за програмни периоди 2021 – 2027 г. и 2028 – 2034 г.;

- Прилагане на ИТИ и особено на междуобщинското сътрудничество и на сътрудничеството с неправителствения, бизнес и научен сектор;

- Хоризонтални политики – възлагане и изпълнение на обществени поръчки по ЗОП, съблюдаване на режима на приложение на публична помощ (с изключване на държавните помощи при предоставяне на услуги от ОИИ) и подготовката и изпълнението на проекти (с акцент върху проекти, реализирани чрез финансови инструменти). ). ) ;

- Разработване и изпълнение на проекти за участието на българските общини в инициативи на ЕС като „Хоризонт Европа", движението „Нов европейски Баухаус" за градско развитие и други инициативи.

Предвидени са 19 дискусионни форума за формиране на обща позиция по значими предложения за промени в нормативната уредба, разширяване на знанията по ключови теми, свързани с подготовката и изпълнението на европейски проекти, както и за намиране на партньори за реализация на съвместни проекти. Крайният срок на проекта е 31 декември 2027 г.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ представя анализ на Сдружението относно кадровото осигуряване на евродейностите в общинските екипи, размера на усвоените средства по периоди за Северна България, конкретните предизвикателства, които южните администрации срещат в качеството им на финансиране на бенефициенти и кандидати за европейско .

Програма „Образование“ 2021-2027  &  инвестиции в образованието по НПВУ

С преглед на резултатите от предходния период по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОПНОИР) започва изявлението си Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, която е УО на Програмата. По ОПНОИР са сключени договори с 98 общини, на стойност 37,1 млн. лв., като имате най-висок размер на усвоени средства в Пазарджик, Благоевград, Бургас, Плевен, Велико Търново и Монтана.

Относно инвестирате по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), информира Попов за сключени 176 договора с общини за над 557 млн. лв. по две направления – модернизация на образователна инфраструктура (158 обекта на територията на страната) и изграждане на 18 младежки центъра. Плащанията към общините по сключените с тях договори се извършват с добри темпове. Вече има завършени имоти в училищата, като прави впечатление с високо качество на ремонтите.

По темата за интервенциите в периода 2021-2027 г. по Програма „Образование“ (ПО) заместник-изпълнителният директор на Агенцията акцентира, че бюджетът й е на обща стойност близо 2 млрд. лв. Основен бенефициент е МОН, а общностите са ключови партньори. От УО разглеждат активността на местните власти при инвестирането в ресурси по програмата, тъй като имотите и базите на училищата и детските градини, са в по-голямата си частна общинска собственост.

Иван Попов напомни, че по  процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“  общините могат да кандидатстват до 27 януари 2025 г.  Допустими дейности са: работа с деца и ученици за осъществяване на интеркултурно образование; обучения на педагогическите специалисти за придобиване, развитие и прилагане на компетентности за демократична култура в рамките на интеркултурно образование в мултикултурна среда; провеждане на информационни кампании, насочени към недопускане на дискриминация, основана на раса, етнически произход или религиозна принадлежност. Общият бюджет е 31 123 577 лв., като минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проект по процедурата е 100 000 лева, а максималният - 500 000 лева. Към момента са депозирани 77 проекта (по 1-я и 2-я срок за кандидатстване), които се оценяват. Намерените са да се финансират всички класирани проекти, след взетото от Министерския съвет решение за наддоговарянето на ПО до 115% от ресурса й.

По темата за прилагане на подхода „Интегрирани териториални инвестиции“ (ИТИ) и резултатите от следващите първи покани за избиране на Концепции за ИТИ (ИТИ) се заявяват, че от 165 депозирани КИТИ, 81 са концепции с мерки по ПО. 37 с концепция, одобрена от Регионалните съвети за развитие (РСР), на обща стойност 28 млн. лв. или 16% от предвидения бюджет по ПО от 178 097 871 лв. за ИТИ.

В края на ноември започва кандидатстването за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по две процедури чрез прилагане на подхода ITI по ​​PO:   „Ограмотяване на възрастни“  и  „Комплексни програми на общинско ниво за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и срещу дискриминацията “  в рамките на Приоритет 1 „Приобщаваща образователна и образователна интеграция“ на програмата.

УО на ПО е отправил четири основни предложения за планираната втора процедура за подбор на КИТИ:

• Да се ​​​​определи праг за финансиране на КИТИ от всяка програма. По този начин ще се преодолее наличието на КИТИ с търсене за нереалистично високо финансиране по PRR, ограничаващо финансирането на повече на брой КИТИ в първата процедура;
• Общините да координират и подават КИТИ, т.е. подготовката, подаването и изпълнението на концепцията. Прочетете, че общините са тези, които следват да добавят КИТИ, осигуряващи интегриран характер на вашата територия и координиране на разнородни дейности;
• Да се ​​​​осигури техническа помощ за екипите за координация на KITI. По този начин участниците в КИТИ ще бъдат по-ангажирани и мотивирани при изпълнението и наблюдението на КИТИ, вкл. отчитане на напредъка пред РСР;
• КИТИ да са координирани не само в пространството, но и във времето – концепцията може да се използва и вече да се финансират индивидуални проекти по програмите.

В края на ноември е публикувана и съгласуваната от Комисията за наблюдение Индикативна годишна работна програма за 2025 г. на Програма „Образование“ 2021-2027. Тя включва процедури: „Развитие на дуалната система за обучение в ПОО (чрез подбор)“; „Комплексни програми на общинско ниво за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и против дискриминацията (чрез подбор)“; „Ограмотяване на възрастни (чрез подбор)”; „Създаване на условия за достъп до чрез образование преодоляване на демографски, социални и културни бариери (допълващо финансиране на подхода ВОМР)”; „Достъп до образование за всяко дете" (с бенефициенти на всички 28 Регионални управления на образованието (РУО) и „Подкрепа за ученици с таланти".

Три от процедурите ще дублират тези в подкрепа на подхода на ITI, като ще са на конкурентен подбор, планирани са за обявяване през пролетта на следващата година. За ВОМР подхода са заделени 35 млн. лв. за около 100 МИГ-а, като ще се обяви конкурентна процедура с три крайни срока, по която ще могат да кандидатстват допустими бенефициенти от териториите на конкретните МИГ-ове. Планирана подкрепа е около 400 хил. лв. на МИГ, но това може да се увеличи според решението за наддоговарянето на Програмата за образование.

Повече за дейности, бюджети и срокове по процедурите от Индикативната програма на ПО вижте на сайта на НСОРБ: ТУК.

Програма „Храни и основно материално подпомагане“ 2021-2027 г

Вече вторият програмен период работим с общините по Програмата „Храни и основно материално подпомагане 2021-2027“ (ПХОМП) и постигаме значителни резултати, заяви Анна Ангелова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и Европа“. “. интеграция“ и УО на ПХОМП 2021-2027.

Това е програмата с най-висок процент сертифицирани разходи от ЕК – над 33% от бюджета й.

Над 612 000 души от уязвимите групи са подкрепени до момента с повече от 5 140 тона хранителни продукти. Право на тази подкрепа имат хора и семейства с ниски доходи, които получават различни видове социална помощ, в т.ч. семейства с деца, възрастни с увреждания и други групи в затруднена житейска ситуация.

От 1 юли 2024 г., в резултат на усилията на УО и НСОРБ, програмата е обезпечена с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв. Това е възможно, след като правителството даде разрешение на Управляващия орган за наддоговаряне на бюджета й. Към този момент всички 232 общини и райони на общини, предоставящи топъл обяд ежедневно над 60 000 нуждаещи се, получават по-голямо финансиране за услугата.

Услугата „Топъл обяд“ се включва на 30 септември 2025 г., като за обезпечаването й до края на програмния период са необходими допълнителни средства, каквито няма по Програмата. УО е в готовност да търси финансиране за продължаване на топлия обяд, чрез прехвърляне на средства от други Програми за периода 2021-2027 г. Това е комуникирано с представителите на Еврокомисията, която подкрепя продължаването на топлия обяд, т. като  услугата е жизнено необходима за голям брой хора, заявяват представителите на УО на ПХОМП. Тя изрази надежда, че в средата на 2025 г. ще има отговор на този въпрос, за да се отвори към общността ново за кандидатстване, като с това се осигурява непрекъсваемост на услугата.

Апелира се към общините да депозират искания за плащания по проекти за топлия обяд. Това ще позволи изготвянето на анализ и оценка на необходимия ресурс за продължаване на услугата през септември 2025 г.

Комплицирано е изпълнението на процедура „Детска кухня“ . При изборно заявено желание да се предоставят над 62 общини, едва 30 се включват към проекта с конкретен бенефициент АСП. Анализирайте на Управляващия орган, покажете, че този спад се дължи или затруднява комуникацията между общините и Дирекциите за социално подпомагане, или на ниската стойност за ваучера за услугата. Апелира се за обратна връзка от промяната на общността по темата, като е възможна и на подхода – директно предоставяне на услугата от общността, като част от проектите им по топлия обяд, в т.ч. ангажиране на т.нар. медиатори, работещи с малцинствените групи.

Експертите от общината заявяват, че част от проблема е малък брой деца, имащи право на подпомагане – по 5 до 10 деца, като с това не е оправдана административната тежест по управлението на проекта.

Обръща се внимание и на необходимостта от спазването на мерките за комуникация и публичност по проектите по топлия обяд.  На видимо място на сайтовете на общността следва да е логото на ЕС, за да се избегнат плоски финансови корекции по програмата. Всички изисквания за публичност, са публикувани в  Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за видимост, прозрачност и комуникация 2021-2027 г.: ТУК.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. и  мерки за социална инфраструктура по НПВУ

Инвестициите по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 (ПРЧР) и подкрепата на НПВУ за социална инфраструктура представиха Мария Железарова, началник-отдел „Верификация“, и Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ към ГД „Европейски фондове“. “. , международни програми и проекти“, и Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ от дирекция „Социално включване“, МТСП, УО на ПРЧР.

Десислава Ушколова напомни три приоритета по ПРЧР: „Насърчаване на заетостта и подобряване на уменията“, „Социално включване и равни възможности“, „Младежка заетост“, и добави, че в рамките на ИТИ, след придадените концепции по първа фаза, по ПРЧР са одобрени 32 КИТИ с финансиране от 29 239 197 лв.

На заседание в края на ноември Комитетът за наблюдение на ПРЧР одобри и обявяването на нови операции с бюджет над 320 млн. лв.  Вечер за заседанието: ТУК.

За социални проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост са заделени 753 млн. лв. за подкрепа на Домовете за стари хора. Одобрени са 77 общински проекта, като по 71 от тях са сключени договори. В процеса на оценка са депозирани 64 общински проекта за създаване на нови 254 нови социални услуги и държавата за резидентна грижа. Изменен е форматът на бюджета по процедурата за новите социални услуги, като не са добавени нови видове разходи, а само са разместени. За промяната в бюджета, съответно в Условията за кандидатстване, всички общини са уведомени с писмо № 08-687/15.11.2024 г. Тази промяна се свързва с етапа на изпълнение на договорите, тяхното отчитане и във връзка с нови функционалности в системата ISUN, с цялостна оптимизация на работния процес, обърна внимание Десислава Ушколова. Тя се апелира за бързо коригиране на бюджетните редове в ИСУН и изпращането на повторно на проектите към оценъчната комисия. Планира се оценката на проекта да приключи в рамките на м. януари 2025 г.

Предстои изменение в Условията за кандидатстване за Домовете за стари хора, с които сроковете за реализация на проекта, ще се удължат до 30.06. 2026 г. 

Впечатлението прави и влошаващото се качество на проектите по двете процедури по НПВУ. По процедурата за новите социални услуги се наблюдават драстични разлики в бюджетите и в съседните общини – един и същ тип е бюджетирана инфраструктура в едната община за 2,7 млн. лв., а в другата е оценен на 1.5 млн. лв. лв. лв.

По третата планирана за общините процедура по НПВУ- за енергийната ефективност на социалните услуги държавно делегирана дейност, липсва интерес. Съветвайте това 200 млн. лв. от бюджета й са прехвърлени към Домовете за стари хора. Повече от 1 година се водят преговори с ЕК за инвестирането на остатъчния ресурс по процедура от около 30 млн. лв. Последното предложение на МТСП, по което няма реакция от Еврокомисията, е ресурсът да се използва за внедряването на ВЕИ за собствени нужди в услугите- фотоволтаици до 15 kW.

Публикувано е и първото изменение на Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2025 г. на ПРЧР, като процедурите, които касаят общините, са „Подкрепа за уязвими и маргинализирани общности“, , „Интегрирани териториални инвестиции“ и „Насърчаване на социалната икономика на местно и национално ниво“.  Повече за дейности, бюджети и срокове по процедурите от Индикативната програма на ПРЧР вижте на сайта на НСОРБ: ТУК.

Сред планираните бъдещи процедури е и  операция „Иновативни здравно-социални услуги за хора в неравностойно положение“. Тя ще бъде с бюджет 100 млн. лв. и ще надгради дейностите на съществуващата „Грижа в дома“. По операцията, която е предварително съгласувана от НСОРБ с общините, се очаква да бъдат подкрепени над 10 000 души, като едновременно с това ще се подобрят условията им на живот. Сходно на Грижата в дома, и по тази процедура, за всяка община ще има определен брой потребители на услугата.

По настояване на НСОРБ, УО на ПРЧР е поел и потвърждава ангажимента си до средата на декември да са готови Условията за заявяване по тази процедура, кандидатите, които чрез Сдружението се предоставят на общините за селища. В допълнение, депозираните ще бъдат от общинските проекти по новата ще бъдат веднага оценени процедура от УО и процедирани за сключване на договори, като това ще отнеме до 7 работни дни. За да няма прекъсване на услугата, разходите по процедурата ще са допустими със задни данни.

Апелира се общността да стартира оценката на потребителите по актуалната, която ще бъде по нови методики – за извършване на функционална оценка на лицата за извършване на ежедневни дейности по скалата на Бартел и оценка на възможностите на лицата за извършване на инструментални ежедневни дейности по скалата на Лоутън -Броди. За прилагането на новите методики, в средата на декември УО ще организира онлайн обучение, като методиките ще бъдат предварително посочени в общността.

Програма „Околна неделя“ 2021-2027 г

Актуална информация за общинските инвестиции по Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) представител на общинския обсъдиха с Марта Цветкова, началник-отдел, Албена Мирчева, Жаклина Методиева и Магдалена Димитрова, експерт в отдел „Планиране и програмиране“, Главна дирекция „ ОПОС“, МОСВ, УО на ПОС.

Две са отворените процедури, посочени към общините по  приоритет 2 „Отпадъци“ на ПОС:  „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци - втора“  и  „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“.

Само 15 са предложените проекти по първата процедура за изграждане на регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградимите отпадъци. Надеждата на УО е, че до края на срока на втората процедура – ​​​​5 януари 2025 г., ще има заявен по-голям интерес. Според анализа причината за ниския интерес е ограничена във финансирането. Представителите на УО заявяват, че се прави всичко необходимо на общините, за да имат безпроблемен достъп до ресурси, за да могат да се реализират бързо и ефективно да се ангажират с управлението на отпадъците. Осигуряването на съфинансирането по проектите в сектор „Отпадъци“ , на финала е сключването на споразумението между ПОС и Фонд мениджър на финансовите инструменти.

По приоритет 3 „Биологично разнообразие“  е отворена за кандидатстване процедура  „Изпълнение на мярка 70 от националната рамка за приоритетни действия за натура 2000“ . Процедурата, по която и общността може да кандидатства, е за да се подобри защитата на защитени видове птици – Черен лешояд, Кръстат орел, Белоглав лешояд, Египетски лешояд чрез извършване на поддържане в съществуващите площадки в защитените зони от мрежата Натура 2000. Крайният срок за предоставяне на проектни предложения е 7 февруари 2025 г.

Процедура Зелени мерки  в градска сряда (3)  по приоритет 5 „Въздух“  е отворена до 28 април 2025 г. Елементът на процедурата, който се прилага към ITI, е за да се допринесе за подобряване на подобряването на атмосферния въздух (КАВ) чрез намаляване на наднормените нива на крайните прахови части на територията на общината с нарушено качество на въздуха по този показател през периода 2017- 2021 г. Конкретни бенефициенти по процедура в 11 общини – Асеновград, Враца, Горна Оряховица, Димитровград, Ловеч, Монтана, Несебър, Перник, Смолян, Хасково и Шумен.

Осем са предстоящите процедури в Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2025 г. по Програма „Околна среда“ 2021-2027: „Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община – етап II“ по Приоритет 1 „Води“; „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – трета“; „Изпълнение на мерки 23, 24, 31 и 64 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Изпълнение на мерки 62, 63 и 72 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Изпълнение на мерки 26, 29, 33, 35 и 60 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Осигуряване на условия за опазване на застрашени видове ex situ“ по Приоритет 3 „Биологично разнообразие“; „Зони с ниски емисии от транспорт“ и „Зелени мерки в градска среда (4)“.  Повече информация за Индикативната програма: ТУК.

Планира се и 4-та процедура за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци през 2026 г., след анализ на нуждите на общините и извършване на промени в ЗУО.

Подкрепа от ПОС ще се осигури и за подхода ВОМР. За информационни мерки и кампании в сектора на отпадъците са планирани 7 млн. лв. за МИГ, а за подкрепа на биоразнообразието 9,4 млн. лв.

Към общините, които ще са конкретни бенефициенти по процедурите за адресиране на рисковете от наводненията и вземанията, е изпратена кореспонденция. Обръща се внимание, че дейностите, посочени към рисковите обекти, следват да се комбинират със зелени мерки. Разработено е ръководство – Указания за планиране и прилагане на възможни технически решения за зелени мерки за укрепване на речното корито, включително биологично укрепване, с цел защита от вредното въздействие на водата, в помощ при подготовка на проектни предложения по процедура BG16FFPR002-4.006 „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“-  Указания за планиране и прилагане на възможни технически решения за зелени мерки за укрепване на речното корито във връзка с процедура „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“ по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. | еврофондове

Апелира се към 18-те общини, получили техническа помощ за инвестиции в зоологическите си градини, за да ускорят реализацията на проектите си. Това ще позволи по-прецизното определяне на дейностните обекти в подкрепа на последваща процедура за конкретни инвестиции в зоологическите градини, планирана за 2025 г.

Напомня се, че неизпълнението на мерките за комуникация и публичност води до 3% финансова корекция. Общините, реализиращи проекти по приоритет „въздух“, имат и вменено задължение за отправянето на покани за участие в събитията им по публичност и до Представителството на ЕК в България.

Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027

Експертите от общинските обсъдиха напредват по дейностите от Програмите за трансгранично с партньорите на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ“, дирекция „Управление на териториалното“ сътрудничество в МРРБ – Станка Димитрова, Десислава Тенчева, Елена Попова и Симона Славчева.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) България Сърбия , в рамките на приоритет „Интегрирано териториално развитие“, са включени 43 проектни концепции. Стратегическият борд е одобрил 12 за преминаване на фаза 2. 10 са депозираните пълни проектни предложения, като в началото на следващата година предстои и сключването на договорите с успешните кандидати. През второто тримесечие на 2025 г. предстои покана за услуги от общ икономически интерес с бюджет от 4 630 028 евро. Стратегическият борд по Интегрираната териториална стратегия ще вземе решение за мерките на обекта за подкрепа, като очакванията са същите да се подкрепят към уязвимите групи и за дейности по градска мобилност.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) ИПП България Турция , по линия на приоритет „Интегрирано развитие на трансграничния регион“, са одобрени 27 концепции. По 19 от концепцията са получени пълни проектни предложения. През 2-рото тримесечие на 2025 г. предстои покана по програма с бюджет от 3 858 823 евро отново за услуги от общ икономически интерес.

Общинското участие в  Програмата (ИНТЕРРЕГ ИПП VI-A) България-Северна Македония  е застъпено в два приоритета - Приоритет „По-зелен трансграничен регион“ с 5 сключени договора с общините Петрич, Дупница, Банско, Гоце Делчев и Кюстендил и приоритет „Интегрирано развитие“ “ на граничния регион“ – с одобрени 12 концепции и включване на договори в началото на 2025 г.

По  Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) Румъния-България 2021-2027  е отворена покана по Приоритет 2: По-зелен регион, Специфична цел 2.4. „Насърчаване на адаптиране към климатичните промени и предотвратяване на рисковете от бедствия, с акцент върху подходи, базирани на екосистеми“. Бюджетът на поканата, по който допустимите кандидати са и общините от трансграничния регион, е 9 млн. евро, а срокът за кандидатстване е 17 февруари 2025 г.  Повече информация: ТУК.  Предстоят и информационни срещи за потенциалните кандидати ( информация за датите: ТУК ).

През октомври Комитетът за наблюдение на програмата е одобрил още 8 проекта от депозираните по втората покана. Сключен е и договор за финансиране по проект с участието на община Русе.

По  Програма (ИНТЕРРЕГ VI-А) Гърция-България 2021-2027  е публикувана първа покана за набиране на проектни предложения по Приоритет 1 – По-устойчива и по-зелена трансгранична територия и Приоритет 3 – по-приобщаваща трансгранична територия в началото на 2024 г. . . Кандидатстването е на две фази: с концепции за проекти и пълни проектни предложения. До края на годината предстои да бъдат обявени одобрените концепции, които ще продължат във втората фаза – кандидатстване с пълни проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Дунавски регион 2021-2027 обхваща цялата територия на страната. Първата покана за набиране на проекти е приключена с одобрени 41 проекта с участието на 60 български партньори, от които 52 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Сред тях са проекти с участието на общините Враца, Банско, Русе и Габрово. Срокът на втория поканата е до 29 март 2024 г., с бюджет 38,7 млн. евро. Получете 162 проектни предложения с процес на оценка. През втората половина на 2025 г. предстои отварянето на третата покана за проектни предложения.

Програмата (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED) 2021-2027 е нова за страната ни. Подкрепят се дейности, насочени към новите технологии, прехода към кръговата икономика, опазване на природата, особено на устойчив туризъм. 22 български партньори участват в 25 одобрени проекта, от които 21 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Сред тях са проекти с участието на общините: Варна, Бургас и Смолян. Проектите по 4-та и 5-та покани по Програмата, според оценката.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-С) УРБАКТ IV 2021-2027 подкрепя съвместни мерки и проекти за повишаване на ефективността на политиката за сближаване. Програмата улеснява обмена на знания и добри практики между градовете и другите нива на управление. Към момента 7 български общини участваха в одобрени проекти (Мрежи за сътрудничество), 6 договора са сключени за национално съфинансиране. Очакват се още две търсения за мрежи за сътрудничество – през 2025 г. и 2026 г. Участващи в проекти в общини, са: Варна, Враца, Добрич, Столична, Габрово, Разлог и Казанлък.

По първата покана за предложения по Програмата (ИНТЕРРЕГ NEXT)
Черноморски басейн 2021-2027 са одобрени 30 проекта с участие на 24 български партньори на обща стойност над 6,6 млн. евро. Втората покана е в оценката, очаква се одобрение в началото на 2025 г. Осем общини от 2-та допустими по Програмата район с излаз на Черно море участват в проекти по 1-та покана- Бургас, Созопол, Камено, Приморско, Шабла, Созопол, Генерал Тошево и Несебър.

По Програма ИНТЕРРЕГ VI-С Европа 2021-2027, са подписани договори за национално съфинансиране с 31 български партньори с бюджет на обща стойност над 4,4 млн. евро. Третата покана е в оценката. Очаква се одобрение на проектите в края на 2024 г. и начало на изпълнение през 2025 г. По първите 2 търсени за набиране на проекти, са сключени 15 договора с общини.

Като цяло през програмирания период 2021-2027 г. се наблюдава повишен интерес към Програмите за транснационално сътрудничество вместо констатиран период към тези за трансгранично сътрудничество.

Програма „Развитие на регионите“  &  инвестиции по НПВУ

В работната дискусия участие взеха Ивайло Стоянов – началник-отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Кети Карачолова – началник-отдел „Преселекция и договаряне“, и Пламен Илиев – началник-отдел „Мониторинг“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, УО на ПРР.

Насоките за кандидатстване по фаза 2 на Приоритет 1 ще бъдат обявени до края на годината. Срокът за кандидатстване ще е 3 месеца. Апелира се проектът им, който ще се изпрати на конкретните бенефициенти, да се съгласува и с партньорите.  

В средата на ноември се публикуват Насоки за кандидатстване по директно предоставяне „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ по Приоритет 2. Проведен и информационен ден, предстои публикуването на въпроси и отговори: ( Повече информация за онлайн събитието на въпроса , които се поставя по процедурата: ТУК ). Няма възможност за удължаване на срока за депозиране на проекти по процедурата.

Екипът на УО на ПРР заявява готовност да проведе отделно информационно събитие, посветено на основно предизвикателство, което се отчита по процедурата - новите режими на държавна помощ. Събитието вече е насрочено за 12 декември от 10.00 часа:  Информационен ден по процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“

В рамките на приоритета за справедлив преход е планирана процедура „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху създаването на чиста енергия“. Тя касае общините от трите области Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и десетте допълнителни общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Предстои процедурата да бъде публикувана за обществено обсъждане и обявена до края на годината.

Управляващите органи на всички програми, участващи в инструмента ИТИ, работят по подготовката на втория поканата за набиране на КИТИ. По PRR е наличен ресурс от 800 млн. лв. за втората процедура. Амбицията е през март 2025 г. да бъде обявено набирането на КИТИ, като в момента ПРР разработи проект по Единни указания за кандидатстване. Основните разлики по посока на първия прозорец, които ще се предложат, са:

• По-ограничен обхват на допустимите дейности по ПРР. Анализът на УО на ПРР показва, че е необходимо по-ефективно таргетиране и насочване на ресурса към дейностите, засягащи социалната, здравна и образователна инфраструктура, жилищно строителство, както и мярката за ЕЕ на многофамилните жилищни.
• Въвеждане на тавани на бюджетите на ниво КИТИ, както и ограничение на броя на партньорите до 5.
• Водещ партньор само община от 40-те във фокуса на Приоритет 2.

Проектът на Указанията ще се следи с 6-те РСР-та, които ще следват да предложат специфични за всеки регион критерии за подбор на КТИ.

В дискусиите представителите на местните власти поставят въпроси за включване на културна инфраструктура и опазване на културното наследство във втория кол за КИТИ, като се изясни, че няма такава възможност. Коментира се и има възможност за временно спиране на изпълнението на проектите по Фаза 2 на първия поканата за набиране на КИТИ, участието на асоциираните партньори в проекта, необходимата техническа документация за съпровождащото кандидатстване и др.

По проектите, управлявани от МРРБ по НПВУ, се обръща внимание на задължението за депозиране на ежемесечни доклади. Това се извършва до 5-то число на следващия месец. Във връзка с актуализирането на Системата за управление и контрол на Плана от м. октомври, предстои и актуализация на някои срокове в Указанията на СНД.

Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА)

За първи път, в третия планов период и след много усилия, успяхме да договорим по Стратегическия план за развитие на селските райони и земеделието, 215-те български общини да имат гарантирани бюджети, заяви д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница, който беше модератор на последната работна сесия, посветена на инвестициите в селските и рибарските ни райони.

Актуална информация за изпълнение на ПМДРА и реализация на стратегиите на Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) представя Евгения Черкезова, главен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“, дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХ.

Общият финансов ресурс на ПМДРА за 2021 – 2027 г. е малко над 237 млн. лв. Отворените процедури по програмата са 11 броя, сключените договори са 37, на стойност 17 млн. лв., а изплатените средства са 740 хил. лв. Дейностите от ПМДРА, посочени към бенефициентите на общината, са:

• Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов;
• Изграждане на капацитет и инициативни действия в подкрепа на развитието и това ще бъде изпълнение на стратегиите за Водено от общността местно развитие
• Изпълнение на стратегии за Водено от общностите местно развитие,
• Текущи и разходи за популяризиране на територията.

Отворена за кандидатстване от общината е процедура „Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата за разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелани улов“, с бюджет 18 млн. лв. Тя е с два крайни срока - 02.02.2025 г. и 02.05.2025г.  Повече за процедурата: ТУК.

По процедура „Изграждане на капацитет и подкрепящи действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР” вече има сключени 32 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които са в процес на изпълнение. Основната цел е да се подпомогнат местните партньорства при разработването на стратегии за развитие и да се подготви за бъдещото им изпълнение.  Вижте повече: ТУК.

Проектът за  Постановление на Министерския съвет за определяне на правилата за прилагане на подхода на ВОМР за периода 2021 – 2027 г.  е изпратен за третото съгласуване от МФ, УО на програмите и Националното сдружение на общините в Република България. Предвижда се одобряването му на заседание на Министерския съвет през м. декември.

Подходът ВОМР, при предоставяне на подкрепа от ЕФМДРА, се прилага на рибарски територии, с основен поминък в рибарството и производството на аквакултури в крайбрежните и вътрешните райони на страната и по поречието на р. Дунав. Максимален размер на БФП за стратегия за ВОМР от ПМДРА: МИРГ от две общини – до 2 933 700 лв., от които до 25% за текущи разходи и популяризиране; МИРГ от три и повече общини – до 3 911 600 лв., от които до 25 % за текущи разходи и популяризиране. Максималният размер на допустимите разходи за един проект към стратегията за ВОМР, който може да бъде известен от бенефициент - до 391 166 лв.

Публикувано е  Ръководство и типове образци за изготвяне на стратегии по ВОМР от местните инициативни рибарски групи.  На финалния етап са изготвените проекти на 35 МИРГ (включващи близо 100 общини), които следват да се използват посочените документи за финализирането на техните местни стратегии.

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

Предстоящите приеми за общински инфраструктурни проекти с финансиране от СПРЗСР и по стратегиите по подхода на ВОМР експертите от общинските обсъдиха с Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“, УО на СПРЗСР 2023-2027 г. и Стефан Спасов, началник отдел „ВОМР“, дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

Публикуван за обсъждане е проект на Насоки за кандидатстване по интервенция „II.Г.6 - Инвестиции в основни услуги и дребни по усложнени инфраструктура в селските райони”. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 977 923 782,53 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по интервенцията е определен за всеки кандидат, съгласно Приложение № 3 „Списък с бюджети съгласно Методика за определяне на гарантираните бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони“ от Условията за кандидатстване.

Елена Иванова заяви, че са се опитали максимално да улеснят общините и насоките да бъдат опростени и лесни. Въведени са някои облекчения, като отпадането на запис на заповед за авансово плащане, дава възможност на всяка община да кандидатства без ограничения за проекти или вид инвестиции (но в рамките на гарантирания си бюджет) според местните спецификации и нужди и др.

Представителите на местните власти се обсъдиха с представители на Разплащателната агенция към Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ), която ще работи с проектите по СПРЗСР 2023-2027 г. , като заявиха, че работата със софтуера създава затруднение, отежнява административния процес и са необходими обучения за работа с него.

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023 – 2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. Инвестициите по подхода ще бъдат насочени към развитието на местните икономики – за намаляване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живота. Приложението на ВОМР води до намаляване на привлекателността за работа и живот на териториите на местните общности и намаляване на териториалния дисбаланс в страната.