Европейската комисия вече оценява първия вариант на Националния план за саниране на сградния фонд на България до 2050 г., като амбицията е до 2030 г. да бъдат обновени 56 млн. кв. м жилищни площи и 10 млн. кв. м нежилищни сгради.

Планът беше внесен на 30 декември миналата година в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Очаква се ЕК да изпрати своите коментари, след което работата по документа ще продължи с фокус върху финансовата рамка, необходимите законодателни промени и изграждането на цялостна нормативна база.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова по време на второто заседание на междуведомствената работна група, която подготвя стратегическия документ. По думите ѝ проектът на плана съдържа задълбочен анализ на текущото състояние на сградния фонд, инвестиционните потребности и възможните политики и мерки за ускоряване на темповете на обновяване. Предстои разработване на подробна финансова и времева рамка.

„Това ще бъде основният стратегически документ за трансформирането на сградния фонд у нас в обновен, енергийно ефективен и декарбонизиран актив до 2050 г. Необходимо е да ангажираме политическите ръководства, за да се вземат устойчиви решения за финансиране. Възможни са различни комбинации от финансови инструменти, които да осигурят инвестиционна стабилност и предвидимост“, подчерта зам.-министър Янкова. Тя допълни, че обновяването на сградите е ключово не само за намаляване на енергийните разходи и подобряване качеството на живот, но и за конкурентоспособността, достъпността на жилищата, енергийната сигурност и заетостта.

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група Ивайло Алексиев представи детайлни анализи на сградния фонд, изготвени на база данни от НСИ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и други източници. Според тях в България има около 2,1 млн. жилищни сгради с над 4,2 млн. жилища и обща полезна площ от 334 млн. кв. м, като едва 54,3% от тях са обитавани.

„Почти 45,7% от сградите са необитаеми, което е сериозно увеличение спрямо 2011 г., когато обитаваните бяха 73%. Налице са значителни регионални различия, свързани с демографския спад, изоставянето на еднофамилни къщи в малките населени места и концентрацията в многофамилните сгради в големите градове“, посочи Алексиев. Той допълни, че близо 29% от жилищата в обитаваните сгради също не се използват, което допълнително изкривява енергийните анализи.

По думите му домакинствата вече са инвестирали значителни собствени средства – около 30% от жилищата са с топлоизолация, 50% с подменена дограма, а близо 70% използват климатици и термопомпи. Това води до почти 48% ръст на потреблението на електроенергия за отопление. Около 49,1% от жилищните сгради са с бетонна конструкция и тухлена зидария, а 62% от сградния фонд е построен в периода 1960–1999 г.

Нежилищните сгради в страната са приблизително 354 000 с обща площ около 94 млн. кв. м.

По време на заседанието беше отчетено, че България напредва бавно в изпълнението на изискванията за сгради с близко до нулево енергийно потребление. Темповете на обновяване остават изключително ниски – малко над 0,5% годишно, при средно 3% за ЕС. Въпреки това данните за периода 2019–2023 г. показват, че сградите вече допринасят за намаляване на потреблението на първична енергия, което разкрива значителен потенциал за ускорено подобрение.

Планът включва и специален раздел за енергийната бедност и уязвимите домакинства, както и пътна карта, според която потреблението на енергия в жилищните сгради трябва да бъде намалено с 16% до 2030 г. и с още 6% до 2035 г. Аналогични цели са заложени и за нежилищния сектор.

Документът отчита и сериозен недостиг на кадри – консултанти, проектанти и инженери, което налага по-активно участие на бизнеса и академичната общност в изпълнението на бъдещите мерки за саниране.

Източник: МРРБ