В периода 1-5 декември 2025 г. в Париж, Франция, се проведе обучително посещение за обмен на опит в сферата на устойчивото градско развитие, организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Обучителното посещение се организира по проект „УСПЕХ – умения, синергия и партньорства за европейски хоризонти“, финансиран от Програма "Техническа помощ" 2021-2027 съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, по Договор № BG16RFTA001-1.007-0001-C01.
Съставът на делегацията на българските общини включваше: кметовете на общините Велико Търново - Даниел Панов, Троян - Донка Михайлова, Димитровград - Иво Димов, Монтана - Златко Живко, Тетевен - Мадлена Бояджиева, Разград - Добрин Добрев, Карлово - Емил Кабаиванов, Карнобат - Георги Димитров, Шумен - Христо Христов, Враца - Калин Каменов, Върбица - Мердин Байрям, Търговище - Дарин Димитров, председателя на ОбС-Велико Търново и председател на НАПОС - Венцислав Спирдонов, изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева, както и нейния заместник - Теодора Дачева.
Програмата на посещението включваше срещи с представители на регионални и местни власти, както и с ключови институции, ангажирани с устойчивото развитие и климатичните политики.
В рамките на посещението в Регионалния съвет на Ил дьо Франс бяха представени основните характеристики на Ил дьо Франс - най-богатия регион в Европа, който генерира 30% от БВП на Франция и обединява над 12 милиона жители. Регионалният съвет управлява бюджет от 5 милиарда евро и разполага с ключови правомощия в областта на транспорта, образованието, икономическото развитие, пространственото планиране и устойчивото развитие.
Екип от администрацията на Съвета запозна делегацията с ключови реформи и стратегически планове за развитието на най-големия френски регион. Особено внимание беше отделено на новия стратегически план за градоустройство – SDRIF-E 2040, който задава визията за развитие на региона до 2040 г. Планът поставя акцент върху устойчивото развитие, достъпните жилища, модерната транспортна мрежа и опазването на зелените площи. В него са интегрирани два ключови принципа: ZAN - ограничаване на новото строителство върху природни и земеделски терени и ZEN - стремеж към въглеродна неутралност чрез енергийна ефективност, кръгова икономика и устойчив транспорт. Влизането в сила на този план е отнело 3 години, поради необходимостта от съгласуване му със всички общини на територията на Ил дьо Франс.
По време на срещата бе споделено за премахването на данъка „обитаване“ (2023 г.) върху основните жилища, което е довело до загуба на милиарди евро приходи за общините. Тази загуба обаче е напълно компенсирана чрез прехвърляне на приходите от данъка върху недвижимите имоти, като по този начин се гарантира финансовата стабилност на местните власти, макар и с по-ограничена автономия. В рамките на дискусията бяха обсъдени политики за намаляване на отпадъците и насърчаване на рециклирането, успешни практики за включване на гражданите в екологични инициативи, координацията между общини при управлението на отпадъците, както и модели за постигане на баланс между ново строителство и опазване на природните ресурси.
В кметството на 17-ти район на Париж се проведе среща с кмета Жофроа Булар, който е и вицепрезидент на Голямата метрополия на Париж. Той представи опита на района Батиньол Монсо, отличаващ се с прогресивен подход към устойчивото градско развитие. Особен акцент бе поставен върху еко квартала Clichy-Batignolles, който съчетава социални жилища, енергийно ефективни сгради и зелено градоустройство. Отоплението там се осигурява основно чрез геотермална енергия, а кварталът служи като пример за интегриране на иновации и екология в градската среда. Районът прилага местен план за климата, насочен към енергийна ефективност, устойчива транспортна инфраструктура и намаляване на отпадъците.
В дискусията бе разгледана и ролята на Голямата метрополия на Париж, създадена през 2016 г. и обединяваща 130 общини. Тя има компетенции в икономическото развитие, екологията, жилищната политика и предотвратяването на наводнения. Метрополията развива програми за подобряване на качеството на въздуха, изграждане на велосипедна инфраструктура и електрически зарядни станции, създаване на иновационни квартали и др.
Кметът посочи, че основният му фокус в момента е свързан с цифровизацията и иновациите, които да са адаптирани по начин, който ще позволи ползването им от всички граждани, включително възрастни хора. Г-н Булоар сподели за нова система за интелигентно паркиране, която с помощта на изкуствен интелект подкрепя шофьорите като им предоставя информация в реално време за свободни места.
По отношение на стимулите към гражданите за разделно събиране бе споделено, че се работи активно с децата в училища и провеждат обяснителни кампании сред населението, за това кое къде следва да се изхвърля. Системата на събиране на отпадъци включва четири вида контейнери, които се изказват сутрин, за да бъдат извозени с камини. А в еко квартала Clichy-Batignolles функционира модерен център за сортиране, открит през 2019 г.
В рамките на разговора стана въпрос и за жилищната политика в Париж. По закон общината следва да осигури минимум 25% от всичките жилища да бъдат за социални нужди. Кметът посочи, че това законодателство не е съобразено с реалностите в Париж, тъй като на неговата територия почти няма площи за ново строителство, което да позволи покриването на този дял. В същото време наличните общински сгради не са достатъчно.
Делегацията се срещна и с директора на Парижката агенция за климат, г-жа Карин Бидар. Агенцията, създадена през 2011 г. по инициатива на Община Париж, бе представена като основен оперативен инструмент за изпълнение на местния План за климата и за подкрепа на граждани, кооперации и институции в прехода към устойчива енергия и адаптация към климатичните промени. Днес тя обединява над 90 партньора – общини, университети, енергийни компании, строителни фирми и граждански организации. Освен изпълнение на климатичните планове на Париж и метрополията, Агенцията консултира граждани и професионалисти, както и предоставяне услуги за енергийна реновация чрез платформата CoachCopro. Сред ключовите програми са Éco-Rénovons Paris+, която подпомага собственици на жилища да извършват енергийна реновация. Агенцията е посредник между общината, гражданите и бизнеса, превеждайки стратегическите цели на Парижкия План за климата в конкретни действия. В дискусията бяха поставени въпроси за предизвикателствата при прилагането на програмата Éco-Rénovons Paris+, финансовите механизми за насърчаване на енергийна реновация, ролята на Агенцията при подпомагане на жилищни кооперации, използването на дигитални инструменти и иновации в „умните“ технологии.

Като част от програмата бе посетен и обект за рециклиране, преработка и третиране на отпадъци, управлявани от SIVOM в Ла Варенн-Жарси, предградие на Париж в департамент Есон. SIVOM са междуобщински структури, които позволяват на съседни общини да си сътрудничат по отношение на споделени услуги като управление на отпадъците, водоснабдяване, градско планиране и културни или спортни съоръжения. В рамките на посещението бе представен центърът за третиране, който използва компостиране и метанизация за производство на компост и биогаз, като последният се използва за производство на електричество. Съществуват и специални линии за третиране на органични отпадъци от училищни столове, пазари и хранителната индустрия. Дискусията се съсредоточи върху резултатите от кампаниите за сортиране, процента на рециклирани отпадъци и намаляването на депонирането, трудностите при управлението на отпадъците в предградията на Париж и начините за тяхното преодоляване, както и бъдещите иновации като дигитални системи за проследяване, интелигентни контейнери и мобилни приложения за гражданите.
По време на срещата с кмета на Крон, Микаел Дамиати, бяха обсъдени основните предизвикателства пред малка община в управлението на отпадъците и екологията, координацията с междуселищни структури като SIVOM и агломерацията Val d’Yerres Val de Seine, политиките за намаляване на отпадъците чрез кампании за разделно събиране, компостиране и образователни инициативи, както и механизмите за финансиране на екологични проекти чрез местни данъци, държавни субсидии и европейски програми.

Опитът на SIVOM и малките общини като Крон показва как чрез междуобщинско сътрудничество, иновации и активно участие на гражданите може да се постигне ефективна система за управление на отпадъците, която същевременно допринася за енергийната ефективност и устойчивото развитие. Този модел е особено ценен за българските общини, които търсят решения за модернизация на системите за отпадъци и интегриране на екологични политики в местното управление.
Посещението на геотермалния обект в градовете Грини и Вири-Шатийон (департамент Есон), организирано от междуобщинската организация SIPPEREC, представи успешен пример за устойчиво енергийно решение в региона Ил дьо Франс. SIPPEREC, който обединява над 100 общини около Париж, развива проекти за енергийна ефективност, възобновяеми източници и цифрови инфраструктури.
Геотермалната централа, изградена съвместно от SIPPEREC и двете общини, използва дълбока геотермия с температура на водата около 72°C. Мрежата вече надхвърля 40 км тръбопроводи и осигурява отопление за около 23 000 жилища, училища, спортни и административни сгради, като предстои разширение до 60 км. За новата фаза проектът получава финансиране от ADEME – 27,7 млн. евро чрез „Фонд Chaleur“, както и заем от Банката на териториите в размер на 21 млн. евро. Очакваният екологичен ефект е значителен – намаление на над 27 000 тона CO₂ годишно след пълното разширение. Инициативата е част от по-широката енергийна трансформация в Ил дьо Франс, показвайки как местните власти използват геотермия, за да намалят зависимостта си от изкопаеми горива и да осигурят по-екологично отопление за жителите.
Срещата с вицепрезидента на Сената г-н Лоик Ерве, който е и председател на групата за приятелство Франция–България в парламента. В рамките на разговора бе представена институционалната роля на Сената като горна камара на парламента на Френската република, и неговата функция по представителство на местните и регионалните власти. Обсъдена бе дейността на групата за приятелство Франция–България, която е важен канал за парламентарна дипломация. Чрез нея Франция демонстрира подкрепа за България в рамките на ЕС и НАТО, както и за членството в ОИСР и Шенген, което има пряко отражение върху инвестициите и свободното движение. Инициативите на Лоик Ерве укрепват франкофонската връзка и популяризират културното сътрудничество, като създават основа за по-тясно партньорство между двете страни.

Работната среща с делегирания председател на Националното движение на местните власти (MNEL) и кмет на град Льо Плеси-Робенсон, г-н Филип Пемезек също бе отлична възможност за проучване на добрият пример за успешна трансформация на предградие в модерен и оживен градски център. Под ръководството на кмета Пемезек, който ръководи града от 36 години градът е преустроен по принципите на новия урбанизъм, като е създаден център с магазини, жилища и обществени пространства, поставяйки акцент върху пешеходната достъпност и концепцията за „15-минутен град“. Днес Le Plessis-Robinson е известен със своите паркове, зелени площи и културни пространства, съчетаващи традиционна архитектура с модерни удобства. Сред приоритетите на общината са поддържането на екологичен баланс при разширяване на жилищния фонд, развитие на здравеопазването, образованието и културните програми, както и подкрепата за местния бизнес и интеграцията с икономиката на Париж. Особено внимание бе отделено на новия екологичен квартал “Eco Compact City” – проект от 21 хектара, създаден с фокус върху устойчивостта, биоразнообразието и социалната интеграция, който е изграден около изкуствена речна екосистема и е пример за модерна урбанистична визия.

Проведените срещи предоставиха ценен опит и знания за екологични политики, устойчиво градско развитие, публично-частни партньорства и климатични инициативи. Френските практики показват как чрез интегрирани политики, иновации и активно участие на гражданите може да се постигне балансирано развитие на градската среда. Този опит е полезен и може да бъде адаптиран в контекста на българските общини, като допринесе за модернизацията и устойчивото им развитие.


